четвъртък, 22 септември 2011 г.

Предметността
като сподавен зов за среща
между мечтата и реалността.
Всичко измислено,
премислено,
смислено,
да узрее в ръцете човешки
с милиардите биещи широко сърца.
Ще има ли ритъм,
равновесие,
с в о б о д а?
Ако срещнеш по малкото
въжено
мостче
старец с венец
във ръката -
спри и попитай го,
дали е раят видял.
Преди да отвърне,
пътя си продължи във забрава
-отговор няма и никой не знае,
затова вечно творим
и легенди разправяме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар