Каква ти нежна песен
вдъхновението беше.
Как тихо милваше косите ти,
ти спокойно докогато спеше.
Как бяло и невинно всеки шум глушеше,
докато ти така красиво и обично
през всеки миг над мене бдеше.
Аз запомних леката милувка,
която в гърлото остана да тежи,
и сега, щом теб те няма вече,
о, аз продължавам дъх да си поемам
със въздишка, ала леко -
вярвам, зная, чувствам - ти не си далече...
Няма коментари:
Публикуване на коментар