Пак таваните запяха
с вехт, изтъркан баритон.
Куфарите, осеяли земята,
търсят от молци заслон.
В тази тъй позната обстановка
старото май става ново пак.
За пореден път гредите грохват
над минало от милиони
дъждове
от прах.
Обрани от узрелите си дрехи,
празни шкафове клоните току разперват.
Билети скъсани от толкоз глад и неуспехи
няма да възкръснат в план резервен.
Таванът пуст ще гледа към небето;
таванът днес е ясновидец мой -
той казва тъкмо онова, което
отдавна знам, а не признавам -
той
не ще се върне в тази къща
за никой празник и неделен ден;
той
вечно вънка няма да ме доближава,
но лампата таванска ще светя аз него,
за да гледа
все към мен,
към мен,
към мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар