По нейните пътеки

Тихо е
и пролетната шума
тъкмо се раззеленява по вярващи дървета,
и не знае, че миг преди да се разлисти,
листакът вече мършаво начева да увехне.
Аз съм пак сама по онези, нейните, пътеки,
прозиращи съдбата през просеки нечули дъжд.
Тука бях преди толкова сезони, щастия и неуспехи,
и пак се връщам, за да продължа нататък.
Аз имам в джоба скрита седмицата идна,
на ревера си еманципиран - прогнозата за утрешния ден;
имам ги и всички лотарийни комбинации -
една след друга по капчука на неудобния си сутиен.
Но важното е, че пристъпвам с лекота
сред блатата на нейните пътеки.
Тя името не иска да си каже, ала аз издавам й го - лудостта,
по чиито вени стъпвам всеки миг и вярно, праведно греша.