приземения

Камъните тежат в очните ями,
незагладени от слъзен поток.
Берат клонести пръсти бездните,
в които пада и става духът.
Няма мостове по кървавите колена,
и компреси за промивка в гърлото -
лъжа -
повивам лесните решения
в предисторичен пристъп на ревност -
за да има луна върху масата,
където обядват празниците нестанали.
дали...
ще има още равенства
по пода разпилени на парченца
виенско крехко шарено стъкло.
Ровещи в пристъпването на нощта
върху тенекията на всеки ден -
помен?
Ютия да имаше орелът в ухото ми,
всяка гънка в скрежта по пепелта,
всяка просека на ръба на вечността,
изгладил би със хищни нокти и оставил.
промил!
Ще мери отсега нататък всяка нередактирана тъга
и ще докладва на разсъдъка в участъка по линията
на трамвая днес следобед, между пет и шест, в снега.