пижама

След малко пак си тръгна
от ролята на "cool" любовник.
аз съм слаба,
аз съм сякаш негова...
пижама
по неравния му стръвен гръб.
Засрамено открадвам гънки
от одеялото, галило допреди малко
през глава завитото лице.
Само да не ме погледне...
не...
аз съм на гърба му,
понякога съм сигурна, не ме усеща.
Аз съм. съм. аз. дъно.
гладкото горещо на ютията
и бръчка мъченически сама.
Попивам се и пак се давя
вечно скрита там, отзад гърба.

Врата

Врата
и зад нея ти -
тъй обичам да си мисля,
понеже не боли.
И колкото да удря
стоманата на моите юмруци
по панти вечни и безбройни,
не боли,
защото знам -
от другата страна...
чакаш ме, нали?
Сърцето си провирам
през тайната ключалка.
Очите слепвам
за матa от стъклото
на вратата, зад която си -
чакай ме до края
и не си върви!
Виждам светлината
от лицето ти красиво
да гори от другата страна
и блъскам дваж по-силно,
удрям със глава -
вратата между нас,
така излиза,
е стена.
Стената, на която пише,
че не мога да премина
даже трудно и с борба,
защото ти не ме очакваш
и там, отвъд, ще съм
с а м а.