Врата

Врата
и зад нея ти -
тъй обичам да си мисля,
понеже не боли.
И колкото да удря
стоманата на моите юмруци
по панти вечни и безбройни,
не боли,
защото знам -
от другата страна...
чакаш ме, нали?
Сърцето си провирам
през тайната ключалка.
Очите слепвам
за матa от стъклото
на вратата, зад която си -
чакай ме до края
и не си върви!
Виждам светлината
от лицето ти красиво
да гори от другата страна
и блъскам дваж по-силно,
удрям със глава -
вратата между нас,
така излиза,
е стена.
Стената, на която пише,
че не мога да премина
даже трудно и с борба,
защото ти не ме очакваш
и там, отвъд, ще съм
с а м а.