понеделник, 2 януари 2012 г.

Цял свят ни дели

и вратата е смъртта.

Когато на проклятията и молитвите ми
никой никога не отговаря,
хващам огледалото
с ръба на жадни нокти.

Представям си,
че ти си му от другата страна,
и твоите молитви и проклятия
също са нечути, неотвърнати.

Представям си
да лазиш по небето
по разранени лакти,
нозете да протягаш към черната земя.

Ушите ти,
представям си, пищят в безкрая,
устните слухтят за помени от мен.

Ако твоят свят е огледало,
смъртта ми само ще даде живот.

Рожденият ти ден сега е черен,
челото ми троши бистрата повърхност,
нека физиката веднъж поне ме съжали,
ще ходя на ръцете си,
ще се събуждам всяка нощ,
ще те целувам ако трябва със уши

Няма коментари:

Публикуване на коментар