Сън

Нощ е
Тихо е
Прозорци, лампи и двигателите даже спят
В бледо-млечна треска облачна застинал е просторът
Аз седя на каменния стол на вечността и съзерцавам със цигара
Вятърът утихнал и лъх дори не праща на земята милиардно стара
Усмихвам се и пуша - доживях нощта по пътя на живота
в която и небето даже е заспало
Краят на света?
Кой е буден да ми каже...