През деня

Сутрин
вече е нощ
в пазвите на
отминала пролет
със бившите щъркели
в полет.
А ние
на път
някъде
по тундрата
на разочарованието.
Надежда ще чака
след всеки завой
като утрото,
напомнящо
с наглите си лъчи
- не е тъмно,
животът се осветява
от много
различни
страни.

Метеорни мъдрости

Оглеждам се за потока Персеиди
през прозореца
на късчето небе, искам да го видя.

Погледът ми свил се е на микроскоп
през прозореца,
небето на стотици метеори тая нощ е гроб.

Облак с диря самолетна току се разминава
през прозореца,
къде са бляскащите чудеса на лятната забрава?

Звездите метрономно ми намигат с цикадите във такт
през прозореца,
аз чакам братята на Суифт-Тътъл, дето трябва да ме отнесат.

А луната пълна, ярка, цветна играе го прожектор,
през прозореца
ме съблазнява с целия светлинен спектър.

Облакът край нея дим от нейната цигара
през прозореца
ми влиза, неподвижен в лятната омара.

И звездите в очите ми във гоненица бясно се закачат
през прозореца,
да ръкопляскам от възторг май чакат.

А аз ги виждам всеки ден. Над мен
през прозореца
да ритат футбол с някой прилеп заблуден.

Всичко тая нощ е старо и познато
през прозореца
го виждам и усещам, че е лято.

Ала не е ли така в живота -
през прозореца
само сезоните си сменят облеклото.
~
Персеиди снощи не видях
през прозореца,
но че животът кратък е и всяка нощ е първа, ей това го осъзнах.

Сън

Нощ е
Тихо е
Прозорци, лампи и двигателите даже спят
В бледо-млечна треска облачна застинал е просторът
Аз седя на каменния стол на вечността и съзерцавам със цигара
Вятърът утихнал и лъх дори не праща на земята милиардно стара
Усмихвам се и пуша - доживях нощта по пътя на живота
в която и небето даже е заспало
Краят на света?
Кой е буден да ми каже...