Миналото е с очи

мъглив денят придърпва
към себе си
сънени сбъдвания
в утрото на канона
някой човек
в този миг чака
историята на вековно
предсказание
да застигне
по-скоро рода му
но чудеса има и лоши,
помисля и пак
събира сънищата си
в дланта на ръката
експозиция на
бъдещето
през погледа
на минали случки
какво ще стане
и как
и кога
само да стане
и да стане сега
и няма да пита
няма да спори
миналото е с очи,
очи-хамелеони.

Заспивам в съня си,
сънувайки, че сънувам време без теб -
преди да те познавам, много преди,
или пък малко след.

И как е хубаво и леко
на душата да се носи в свят без теб -
тъгата цялата е нейде там далеко,
и вън от мен е всеки неизпян за теб куплет.

Сън

Нощ е
Тихо е
Прозорци, лампи и двигателите даже спят
В бледо-млечна треска облачна застинал е просторът
Аз седя на каменния стол на вечността и съзерцавам със цигара
Вятърът утихнал и лъх дори не праща на земята милиардно стара
Усмихвам се и пуша - доживях нощта по пътя на живота
в която и небето даже е заспало
Краят на света?
Кой е буден да ми каже...