как се изтърка дъхът на бадеми
в толкова думи, по толкоз проблеми
искам нов аромат на отрова
искам за друга смърт да говоря
по-сладка с горчивото биле
по-кратка от ада да пие
с поетика бледолилава
да направи смъртта ми на слава
под дрехите кожата стене
алергична към светското бреме
носталгия детска я глези
накланя в самоубийствените отвеси
на памет леко изтляла
там чака смъртта красива и бяла
там бабино сладко от млади смокини
ще помогне агонията да ме отмине
зелен резен под езика
ще кани смъртта ще преплита
спомени рани мечти
като нов цианкалий
аз ще го каня в сърцето
ти гледай не спирай светецо
няма да свърша в рая и кво
направих отрова за мене, от детството гроб
Няма коментари:
Публикуване на коментар