Сезоните на живота

На пролет разгръща
дебелите книги на Джойс,
ала облаци тежки в небето се тръшват,
изсипва се хладък порой.
Книга след книга стават чадър -
по-добре заслон, наместо кахър.

В юнския зной посяга към Маркес,
отваря прозорец и не повей,
жега го среща, започва се лятото днеска.
Страхотна идея се сеща: "Развей
века самота в хартиено ветрило,
по-добре така, вместо слънцето да те гледа накриво.

Денят се скъсява, падат листата,
той взима палатка и тръгва по тъмно -
на Шилер да чете писмата,
докато не свърши, няма да се връща.
Ала твърда е постелята, а мракът лют,
подлага си книгата да не му изстине вратът.

Под бялата пелена на зимата
буди се една утрин с дъх на Сибир;
грабва "Живаго", поема по кривата,
решен - ще го изкачи поне този баир!
Но вкъщи студено, мразът го хапе,
дай, Пастернак, малко огън бе, брате...

Така се изнизва животът му цял -
вечно капризен, наказва без жал.
На ленивите хора, които искат култура,
все сезоните са виновни, те няма сами да се трудят.