сряда, 20 юли 2011 г.

абстиненция

Само веднъж
само да усетя дъха й
само да почувствам
нещо, да се махне страха ми.

Да допра иглата
до жадната си кожа
раздера словата
и опитам ножа.

С леката отрова
плавно да възкръсна
без нея изнемогвам
живота край мен се пръска.

И не го оставям
дъх да си поеме
на разцвета славен
плюя и на туй презряно време.

Ако ще в комуната
да ме набутат
пак ще сме си тримата -
ти, твоята отрова и моя милост шутът.

Никой не разбра
каква е мойта дрога
никой не позна
как защо без нея аз не мога.

Казвам ти
наркотикът е човек
говоря запомни
от хероина сто пъти по-зле

Е да обичаш,
без да те обичат;
сърцето да си дупчиш
и вените сами да се отсичат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар