Мразя къщата отсреща!
Изоставен кашон с протрит капак
с който капките дъжд вечно
играят нечестна криеница -
пълнят го целия
а той тъпакът никак не ги забелязва
толкова са стари и износени
катарактените му очи на комина
запушени от саждите на изоставена бедност
косата му мазна лятна трева
расте на всички посоки
излиза му през ушите
влиза в устата пълна с
бурени някви отломки зелена красота
станала на изгорели фитили
а лицето му излющено
от сипаницата на годините
бели се на дози
малки и големи всеки ден
пада му кожата мазилка
в нашия двор едно тежко непоканено
толкова е изкуфяла тая стара къща
- невидим наемател запалил явно
печката мислещ че това й е сърцето
след фибрилациите с газ отчаял се
че няма да я съживи и гузно си тръгнал
та сега алармата за дим на безсмъртната й душа
се надвиква със сутрешните птици по клоните
вече три дена пернатите си отиват
тя не замлъква едно тревожно и омерзено
крещи на избягалия крещи ни на нас
къде ме забравихте изоставена съм сама!
И аз какво да направя по тая дилема бе скъпа
теб ли да слушам или кривото сопрано
на собствената си съвест?
Няма коментари:
Публикуване на коментар