нещо имаш синка

- Нещо ти прикапва -
сирена на линейка?
- Друго, по-зелено...
с рехав вкус на пейка.

- Нещо... весело, старинно?
Сякаш за душата?
- Не бе, по такам-м-м ангинно -
вратА прескрипа ми вратата.

- Не боли ли поне малко?
- Е аз говоря му гальовно-сладко:
"Смили се де, совалко,
ум и тяло свързваща тъй гладко!"


Никва работа не върши тая пуста шия,
мост между сърцето и главата:
заобича ли веднъж душата,
не ми се подчинява даже да я бия,
даже да я гоня със лопата!@$№%€§

дом със съвест

Мразя къщата отсреща!
Изоставен кашон с протрит капак
с който капките дъжд вечно
играят нечестна криеница -
пълнят го целия
а той тъпакът никак не ги забелязва
толкова са стари и износени
катарактените му очи на комина
запушени от саждите на изоставена бедност
косата му мазна лятна трева
расте на всички посоки
излиза му през ушите
влиза в устата пълна с
бурени някви отломки зелена красота
станала на изгорели фитили
а лицето му излющено
от сипаницата на годините
бели се на дози
малки и големи всеки ден
пада му кожата мазилка
в нашия двор едно тежко непоканено
толкова е изкуфяла тая стара къща
- невидим наемател запалил явно
печката мислещ че това й е сърцето
след фибрилациите с газ отчаял се
че няма да я съживи и гузно си тръгнал
та сега алармата за дим на безсмъртната й душа
се надвиква със сутрешните птици по клоните
вече три дена пернатите си отиват
тя не замлъква едно тревожно и омерзено
крещи на избягалия крещи ни на нас
къде ме забравихте изоставена съм сама!
И аз какво да направя по тая дилема бе скъпа
теб ли да слушам или кривото сопрано
на собствената си съвест?