- Нещо ти прикапва -
сирена на линейка?
- Друго, по-зелено...
с рехав вкус на пейка.
- Нещо... весело, старинно?
Сякаш за душата?
- Не бе, по такам-м-м ангинно -
вратА прескрипа ми вратата.
- Не боли ли поне малко?
- Е аз говоря му гальовно-сладко:
"Смили се де, совалко,
ум и тяло свързваща тъй гладко!"
Никва работа не върши тая пуста шия,
мост между сърцето и главата:
заобича ли веднъж душата,
не ми се подчинява даже да я бия,
даже да я гоня със лопата!@$№%€§
Няма коментари:
Публикуване на коментар