нещо имаш синка

- Нещо ти прикапва -
сирена на линейка?
- Друго, по-зелено...
с рехав вкус на пейка.

- Нещо... весело, старинно?
Сякаш за душата?
- Не бе, по такам-м-м ангинно -
вратА прескрипа ми вратата.

- Не боли ли поне малко?
- Е аз говоря му гальовно-сладко:
"Смили се де, совалко,
ум и тяло свързваща тъй гладко!"


Никва работа не върши тая пуста шия,
мост между сърцето и главата:
заобича ли веднъж душата,
не ми се подчинява даже да я бия,
даже да я гоня със лопата!@$№%€§

тяло

Аз съм кръв в рана досадно отворена
въздух разпенен в дихателен път
белег от шарката детска в челото
и бенка между гърдите и врата.

Аз съм росата в тъжни очи
лимфа отпадъци в свивката на ръката
синджирът от кост под гръкляна
и мъничък шип във петата.

Аз съм венецът на зъбите хищни
миглата паднала от лицето
болка от изкълчен някога крак
и пришка под върха на сърцето.

Аз съм косата в ръката на някой
и китка на чужда ръка
Аз съм вените спомени мръсни
аз съм душата и всичко съм аз.

Може да е моето тяло
и моят живот да съм аз
а може и твоите мисли
от мен да са направили
нас.