Запечатах прозореца
лъчът си проби
път през стената
навсякъде ме достига,
облива в светлина
на милиардни прегрешения
изложени на показ
в процепа
на лилавата нощ на покаянието,
лъчът е там незаспиващ
разгарящ
небе от вини
които
разпадат се
в капките
на страстта
под купола
на нещо прастаро.
Нещо човешко
грешка
на Създателя
или мярка
предпазна
да не забегнат човеците
през всички отвори с лъчи
на съвестта
да се върнат
откъдето са дошли
от Рая
където птиците нямат
нужда от крила
да летят
а ние ги имаме
непоискани
така потребни
над света
над купола
над праха
там никой смъртен
не е стигнал
и сега
е време лъчите
си всеки от всичко
да насочим към
патината сладострастия
по този бронзов купол
да го разчупим
с нежност
с пръсти
да грабнем по едни крила
назад назад
към тайната природа
скрита от Бог
незнаеща умора
грях
порок.