точно това
трябва да се направи:
събирам всички нагледи
в под-аза, закрепям ги
на думи,
целия си живот досегашен
прехвърлям на простора
на ума;
с въображението си играя "Тоска",
да видим публиката -
сетивни окончания
в биологичен лабиринт,
Започвам:
Една мъничка Одри
под стъпалата на Испанския
площад в Рим,
защо така се казва?
Не знам, но
чака тя възрастния си любим
да се изгубят в знатни забранености.
Една картина "Сватба в Кана"
гледа ме от Лувъра, където
намразих "Мона Лиза", тебе, драга -
пречеше ми да се насладя на Веронезе.
После "Риволи" - по ми се хареса
от песенния "Шанз-Елизе" -
с картините си, български художници.
Една Лили Марлен
ще чака вечно при казармата
в главата ми и там
ще маршируват не свастики,
а химните на Шилер,
приказки на Хофман,
"Kabale und Liebe" всичката вечност.
Една красива картина
на грозната испанска кралица от Гоя
плюс една еврейка от Толедо
в ръкописите на Фойхтвангер
ме гледат, докато той пие кафе
на Калифорнийския изгнан бряг
в кратки безподложни изречения.
Една история смешна за Доре,
разказана на немски, по
швейцарската граница -
"Der verlorene Pass",
ще ме последва в земята,
"колко нисък е бил",
кънтят ми думите на госпожата.
Една безумно смела Тес
с кмета на Кастърбридж
и невзрачния Джуд ме подсещат
как "Елин Пелин" Харди зовяхме
на ред интелектуални граматични срещи
по английски, с брат ми как мирно седяхме
сред света на книгите като свещи.
Един килим от любовта
на индийския мъдрец-поет Тагоре
ще застели пътя ми към вечността
и ще ме понесе нагоре -
това са мигове, картини, на върха
на ръката ми, значи в устата
на душата - гонещи винаги ужаса от смъртта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар