граал

Златна ирония
претопявам в чаша с кристали
на мислители древногръцки
извечните мъдрости
пия от нея
без да я калайдисам
и все пак
ако златото се окаже
олово
много ще страдам
ще покаже
че делтонично
не съм дори разбрала
оловото на лъжи и измами
много тежи и без блясък
сипе много престорени закани
че ако не отпиеш ще горчи
животът
и предлага нещо
още по-горчиво
сокът на лъжата
надигам чашата
гори езикът
с който пиша
всяка сричка -
отровен
заровен
незаконен
отритнат
прогонен
преглъщам
трудно всяка обида
се загнездва на върха
на небцето да щипе
и пръска
отровата по-навътре
в мислите
ми от слюнка
които вия на думи
заливам света
с моя език
а сега
е отрязан
паднал в проклетата чаша
която живот се зовеше
от злато
оказа се оловна лъжа
затеглена
към дъното
към пръстта
и сега?

Безсловие - гладна смърт пред планина от храна.