Има толкова много за писане
и обричане
на световната забрава
в края на вечността
която трае миг и половина
пред нас
под звездите
където гребем
от живота
ядем
бързите болки
на бавни тления
в сърца-игленици
без дупки но с мрежеста
тел
кой ще изрови
значението на всеки
в кой долнопробен
хотел
се е прислонила
мъката със скъпите
си дрехи
да драска по вратата
на душата
на софрата
на нашите комплекси
изрезки
от спомени
да лепи по стените
на съвест изтрита
безнадеждно да се влачи
по пода на жаргона
личен на всеки от всеки
безличен
спорадичен
мелодичен
ужас в главата
покривът пропуска
разби се и стената
тя ще си отиде
мъката
по червения килим
ще шари
В-тата
на всяко "вечно"
"вихър"
"а бяхме млади"
където няма "в"
но има
в-то на любоВ
поне духовно
присъствие
поради систематично
отсъствие
на чувства
и слабости
днес имаме
само слава
фалшиви ценности
забрава.
Аве.
Няма коментари:
Публикуване на коментар