Малко крайно трепериш всеки път
безкрайно
писна ми да ги чакаш да умрат
всички
нагли белезникави мечти
които
мозъка ти ражда само за да ме боли
а ти да
търсиш в броеницата на нервите
едни
зрънца по-бляскави с които ставате
ти и любовта
една симфония скъсена към средата
на нощта
и почва да се лута в самотата
моята душа
чу ли ме сърце остави ме моля те
да дишам
не мога с тебе да разчитам на живота никви знакове