У
тръпка
треска
сетне пак
тъга -
тъкмо да погледна
спокойно към света
и пак ти виждам коравите очи
да ми бодат миглите,
да ме давиш, докато крещиш,
и бесиш на косъм от косата си -
очите ти вече не ме гледат,
но аз не мога да спра,
не, не, добре, нека умра,
аз ще ги гледам до края,
очите на сфинкс
с мефистофелски грим по езика,
париш, когато целуваш,
убиваш, когато прегръщаш,
и как боли, когато флиртуваш,
трещи и щипе и кърви
навярно понеже
не правиш го с мен,
а с някоя друга.

Тръпка,
да,
гърч!
Ще се провеся
от твоята съвест
над бездната несподелена любов
да ме вземат ветровете греховни
без да разбереш, тъй неуловим и строг...

умирам от

глад, а не ми се яде
умирам от мъка
пък не ми се реве
умирам от скука
нищо не ми се чете
умирам ей тука
ела намери ме поне

дори да си тръгнеш
от грозната гледка
скрий очи
допри мойта треска -

устните две петна
погледът плосък
кръвта ми се спря
пулсът висок е
очите като лъжици
ровят в кофата на ума
и само боклуци-
те от нея гребат
дават ги на душата
като куче я тровят
казват преглъщай горката
дано дойде новият
дотогава това е
огризките вчерашни
от празна вечеря
яж че ти знаеш ли
треска любовна как се лекува

с подострена тел
и право в сърцето-прислуга
порязваш и слагаш предел
край от днес не обичаш
спри да гладуваш
спри да се кичиш
с мухъла на боклуците
от душата
и бий си телта опашата!