У
тръпка
треска
сетне пак
тъга -
тъкмо да погледна
спокойно към света
и пак ти виждам коравите очи
да ми бодат миглите,
да ме давиш, докато крещиш,
и бесиш на косъм от косата си -
очите ти вече не ме гледат,
но аз не мога да спра,
не, не, добре, нека умра,
аз ще ги гледам до края,
очите на сфинкс
с мефистофелски грим по езика,
париш, когато целуваш,
убиваш, когато прегръщаш,
и как боли, когато флиртуваш,
трещи и щипе и кърви
навярно понеже
не правиш го с мен,
а с някоя друга.

Тръпка,
да,
гърч!
Ще се провеся
от твоята съвест
над бездната несподелена любов
да ме вземат ветровете греховни
без да разбереш, тъй неуловим и строг...