Метеорни мъдрости

Оглеждам се за потока Персеиди
през прозореца
на късчето небе, искам да го видя.

Погледът ми свил се е на микроскоп
през прозореца,
небето на стотици метеори тая нощ е гроб.

Облак с диря самолетна току се разминава
през прозореца,
къде са бляскащите чудеса на лятната забрава?

Звездите метрономно ми намигат с цикадите във такт
през прозореца,
аз чакам братята на Суифт-Тътъл, дето трябва да ме отнесат.

А луната пълна, ярка, цветна играе го прожектор,
през прозореца
ме съблазнява с целия светлинен спектър.

Облакът край нея дим от нейната цигара
през прозореца
ми влиза, неподвижен в лятната омара.

И звездите в очите ми във гоненица бясно се закачат
през прозореца,
да ръкопляскам от възторг май чакат.

А аз ги виждам всеки ден. Над мен
през прозореца
да ритат футбол с някой прилеп заблуден.

Всичко тая нощ е старо и познато
през прозореца
го виждам и усещам, че е лято.

Ала не е ли така в живота -
през прозореца
само сезоните си сменят облеклото.
~
Персеиди снощи не видях
през прозореца,
но че животът кратък е и всяка нощ е първа, ей това го осъзнах.