Сутрешна молитва/гонитба

Има толкова много за писане
и обричане
на световната забрава
в края на вечността
която трае миг и половина
пред нас
под звездите
където гребем
от живота
ядем
бързите болки
на бавни тления
в сърца-игленици
без дупки но с мрежеста
тел
кой ще изрови
значението на всеки
в кой долнопробен
хотел
се е прислонила
мъката със скъпите
си дрехи
да драска по вратата
на душата
на софрата
на нашите комплекси
изрезки
от спомени
да лепи по стените
на съвест изтрита
безнадеждно да се влачи
по пода на жаргона
личен на всеки от всеки
безличен
спорадичен
мелодичен
ужас в главата
покривът пропуска
разби се и стената
тя ще си отиде
мъката
по червения килим
ще шари
В-тата
на всяко "вечно"
"вихър"
"а бяхме млади"
където няма "в"
но има
в-то на любоВ
поне духовно
присъствие
поради систематично
отсъствие
на чувства
и слабости
днес имаме
само слава
фалшиви ценности
забрава.
Аве.

Метеорни мъдрости

Оглеждам се за потока Персеиди
през прозореца
на късчето небе, искам да го видя.

Погледът ми свил се е на микроскоп
през прозореца,
небето на стотици метеори тая нощ е гроб.

Облак с диря самолетна току се разминава
през прозореца,
къде са бляскащите чудеса на лятната забрава?

Звездите метрономно ми намигат с цикадите във такт
през прозореца,
аз чакам братята на Суифт-Тътъл, дето трябва да ме отнесат.

А луната пълна, ярка, цветна играе го прожектор,
през прозореца
ме съблазнява с целия светлинен спектър.

Облакът край нея дим от нейната цигара
през прозореца
ми влиза, неподвижен в лятната омара.

И звездите в очите ми във гоненица бясно се закачат
през прозореца,
да ръкопляскам от възторг май чакат.

А аз ги виждам всеки ден. Над мен
през прозореца
да ритат футбол с някой прилеп заблуден.

Всичко тая нощ е старо и познато
през прозореца
го виждам и усещам, че е лято.

Ала не е ли така в живота -
през прозореца
само сезоните си сменят облеклото.
~
Персеиди снощи не видях
през прозореца,
но че животът кратък е и всяка нощ е първа, ей това го осъзнах.