някакви скалъпени поезии и прози, и животи, и извинения, че не правя нищо, освен да вися тук?
Страници
Драсканици
Показват се публикациите с етикет години. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет години. Показване на всички публикации
понеделник, 1 август 2011 г.
Край на фазата "Петрарка"
На Е. И.
Е и?
Стига обич, или?
Какво си мислиш тук,
след толкоз нощи буден ей така напук.
Давал хиляди години за една мечта,
която топяла се е в зората на деня.
Намери си моля огледало
да те покаже в ръст изцяло
там не ще си ти, а тя -
давал без да вземеш и троха.
А твоя живот кой ще го живее?
По покривите и капчуците не пеят,
нито в градината пробягва лъч
толкова отчаяно е всичко от душевния ти дъжд.
Той всяка живост заглушава,
той на никого не дава
освен на малката ти самота,
а тя расте в секунди, вече е греда
между очите на твоята реалност обидчива.
Спри, онази вече даже не е жива!
Край на фазата "Петрарка" -
съдбата, драги, не разбра ли, е бръснарка.
Днес каквото не завършиш,
утре ще е прах за стършели.
Днес каквото би изпуснал,
утре ще е гняв и мързел.
Зачеркни една коварна Лаура в душата
и отбележи, че ти си сам в гората,
където хиляди възможности настъпваш по петите,
загледан някъде нагоре в девойката над висините.
Вземи си дъх и обърни към себе си,
аз няма да ти давам повече съвети и добре мисли -
имаш еди-колко си години.
Умно ли е да ги пропиляваш със дузини.
За една мечта, която ти е във главата.
За една любов, която не може и да смята.
Животът е за да твориш, Е. И. Петрарка,
помни какво ти казах - съдбата е... знахарка?
Изгубих се, признавам,
в гората, от която да те пазя съблюдавах.
Май ни трябва Лаура, или?
Ти живей сега, за после и преди...
недей мисли XXX
четвъртък, 28 юли 2011 г.
сто години холера и самота
на д-р хувенал урбино
в повечко му дойдоха
интелектуалните поразии
на стария буендия
любопитен преселник
в макондо
и парижкият възпитаник
куртоазно реши да се
оттегли
ожени се
за младата
бладородничка от
селски произход
фермина даса
и си родиха
две деца
обикаляйки европа
докато клетият
флорентино ариса
лягаше с всички
девойки в околията
без тази
която единствено желаеше
и буендиевците не скучаеха
деца си въдеха
и ги губеха
и нови поръчваха
из чудесата
на треската-безсънница
и циганските
открития на
алхимични
злато и лед
град си творяха
покрай него - цял живот
сто години
или петдесет и четири
чакане
има ли разлика
накрая все ще си стар
защо не отвлече фермина
когато трябваше
любовнико ариса...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
