Край на фазата "Петрарка"

На Е. И.

Е и?
Стига обич, или?
Какво си мислиш тук,
след толкоз нощи буден ей така напук.
Давал хиляди години за една мечта,
която топяла се е в зората на деня.
Намери си моля огледало
да те покаже в ръст изцяло
там не ще си ти, а тя -
давал без да вземеш и троха.
А твоя живот кой ще го живее?
По покривите и капчуците не пеят,
нито в градината пробягва лъч
толкова отчаяно е всичко от душевния ти дъжд.
Той всяка живост заглушава,
той на никого не дава
освен на малката ти самота,
а тя расте в секунди, вече е греда
между очите на твоята реалност обидчива.
Спри, онази вече даже не е жива!
Край на фазата "Петрарка" -
съдбата, драги, не разбра ли, е бръснарка.
Днес каквото не завършиш,
утре ще е прах за стършели.
Днес каквото би изпуснал,
утре ще е гняв и мързел.
Зачеркни една коварна Лаура в душата
и отбележи, че ти си сам в гората,
където хиляди възможности настъпваш по петите,
загледан някъде нагоре в девойката над висините.
Вземи си дъх и обърни към себе си,
аз няма да ти давам повече съвети и добре мисли -
имаш еди-колко си години.
Умно ли е да ги пропиляваш със дузини.
За една мечта, която ти е във главата.
За една любов, която не може и да смята.
Животът е за да твориш, Е. И. Петрарка,
помни какво ти казах - съдбата е... знахарка?
Изгубих се, признавам,
в гората, от която да те пазя съблюдавах.
Май ни трябва Лаура, или?
Ти живей сега, за после и преди...
недей мисли XXX